170 години от рождението на Робърт Луис Стивънсън

Робърт Луис Стивънсън е роден на 13.11.1850 г. в Единбург, Шотландия в семейството на инженера Томас Стивънсън и съпругата му Маргарет Балфор.  Той е романист, поет, есеист и пътеписец. Приживе е много популярен, а днес е сред 26-те най-превеждани автори в цял свят. Роберт Луис Стивънсън е единствено дете, ексцентрично и много по-различно от останалите, трудно се вписва в училищната среда, боледува често. От майка си наследява белодробно заболяване и това налага за него да се грижи постоянно детегледачката Алисън Кънингам. Тя е причината малкият Стивънсън да се влюби в литературата и книгите, защото непрекъснато му четяла викториански романи, библейски истории и псалми, a той се потапял в приказния свят на книгите. Още преди да се научи да чете и пише, младежът диктувал истории на майка си. Започнал да твори около седмата си година. Томас Стивънсън се радвал на интересите на сина си и го подкрепял, тъй като той самият бил лишен от бащино внимание. Робърт Стивънсън сменя много училища, но се обучава предимно в къщи с частни учители, поради проблеми със здравето. Записва се в Университета в Единбург да изучава инженерство за да продължи семейната традиция на три поколения – строеж на фарове. Не е ентусиазиран. Харесва му да пътува, защото така се зарежда за своите творчески търсения…Да пътува с баща си за него е много вълнуващо, но той информира родителите си, че възнамерява да се отдаде на писане. Това ги разочарова и постепенно влошава отношенията им. Признава пред приятелите си, че е „проклятие“ за родителите си. Възпитаван е в религиозно семейство, а е убеден атеист. Той е бохем, облича се като бохем, носи дълга коса, посещава долнопробни барове и бордеи. За да успокои баща си записва право, което така и не практикува…

Робърт Луис Стивънсън се отдава на литературата. За първи път името на Стивънсън се появява в печата през октомври 1866 г. , когато е на 16 г.в Единбург, с парите на баща си издава книжка с 22 страници в тираж 100 броя под името “Пентландското въстание”. Националната история вълнува младежа.  Пътят му на професионален писател  започва 1873 г. с очерка “Пътища”…Световна слава печели с романа си “Островът на съкровищата”, който първоначално се появява под посевдоним, в списание, а по-късно 1883 г., когато е едва на 33 г.  романът излиза в самостоятелна книга с истинското му име…Огромен интерес и дискусии предизвиква и разказът “Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд”. Други известни произведения са “Черната стрела”, “Отвлечените”, “Корабокрушенците”, “Господарят на Балантрей”, “От Шотландия до Силвърадо”, “Пътешествие във вътрешността на страната”… Стивънсън често пътува с приятели из Европа и посещава многократно Франция, където среща и първата си съпруга Франсес Матилда Осбърн, по-късно Фани Стивънсън…След време тя заминава за Калифорния…Стивънсън предприема пътуване до Ню Йорк, но това пътуване рязко влошава здравословното му състояние…Той се опитва да се установи, лута са между САЩ и Европа. Едва след смъртта на баща си 1887 г. Стивънсън решава да послуша съвета на лекарите си да смени климата… 1890 г. Робърт  Луис Стивънсън купува земя на далечния остров Уполу, Самоа, където се установява. Построява къща в селцето Ваилима и приема местното име Туситала, което означава разказвач. Влиянието му върху хората толкова нараства, че те започват да се съветват с него за съвети и дори го включват в политиката. Той бил убеден, че европейците и американците, назначени да управляват самоанците не са достатъчно компетентни. Прави много безуспешни опити да промени ситуацията и дори публикува творба като своеобразен протест, описваща гражданската война в Самоа. Тя има толкова силен отзвук, че управляващите били свалени. В този период написва „Брегът на Фалеса“, „Приключенията на Дейвид Балфур“ и „Ваилимските писма“. Не след дълго изпада в силна депресия. Чувства се изтощен. Страхува се да не се превърне в безпомощен инвалид. Започва да работи по нов роман, който за съжаление остава незавършен. На 3 декември 1894 г. Робърт Луис Стивънсън умира от мозъчен кръвоизлив. Местните самоанци настояли през нощта тялото му да бъде пазено от охрана, докато то не бъде пренесено до гроба му. Погребан е на връх Вайлима, на място, гледащо към океана. Местните жители много обичали Стивънсън. Епитафията му е преведена на самоански и се е превърнала в мелодична песен. По повод на 100- годишнината от смъртта на великия писател официално е открита за посещения къщата – музей. Сам съчинява надгробния си надпис в стихове: Под звездната безкрайна шир, сложете ме да спя във мир. Честит до края бях безспир и за почивка съм готов. Тоз стих за мен да изсекат: „Той спи в мечтания си кът; морякът върна се от път, ловецът свърши своя лов“. https://www.youtube.com/watch?v=3CAXCXZFyn8

Много поколения и в България са израстнали с произведенията на Р. Л. Стивънсън, но ако не сте чували за него, ако не познавате “Островът на съкровищата”, ако искате да си припомните или да споделите с децата си приключенските романи от Вашето детство, тогава заповядайте в Регионална библиотека “Пенчо Славейков”- Варна! Ние разполагаме с многобройни издания на автора на различни езици! Какво по-добро да намериш време за приключения с книга в ръка!?

Comments are closed.