Родината на Кримхилд, градът на Нибелунгите – Вормс.

Днес смятам отново да попътуваме виртуално. Този път ще Ви представя един малко познат град в Германия, който привлича с богата история и гостоприемни жители. Вормс e град, разположен по течението на река Рейн в провинция Райнланд-Пфалц. Тук Песента за Нибелунгите играе важна роля. Градът съществува от около 2000 г. и е един от най-старите немски градове, конкуриращ се с Кьолн, Аугсбург и Трир. През 1521 г. именно във Вормс Мартин Лутер защитава тезите си пред император Карл V го превръща в център на реформацията. 

Още преди 7000 г. по земите, където е разположен днешният град са се заселили селяни – скотовъдци и фермери. Тук са открити гробове от Бронзовата епоха, които датират от преди 4000 г.  Счита се, че земите са били населявани от келтите. Селището се е наричало Борбетомагус- земя на Борбет. В началото на съвременното летоброене по тези земи дошли римски войски и построили военен лагер. Тук  заживели племена с неизяснен етнически, езиков и културен произход /Vangionen/. Те наричали лаггера си Civitas vangionum. Имено от него израства град Вормс. През Средновековието, 9 век той достига разцвета на икономическото си развитие. Тогава господстващ владетел е Карл Велики и Вормс се превръща в един от центровете на властта. След това тук пребивават салическите херцози, тук се е намирал и дворът на Щауфените – швабска династия от 12-13 век.

1689 г. Вормс е разрушен от войските на крал Луи IV. Градът е френско владение от 1792 г. до 1814 г. , а от 1816 г. принадлежи  на великото херцогство Хесен.

Вормс има завладяваща история, която окриля фантазиите на поколения писатели и до ден днешен представлява обичана литературна сцена. “Песента на Нибелунгите” е създадена от анонимен автор през 12 век. Тя се прокрадва през цялостната история на града. Състои се от 2400 строфи и започва така:

“Старите истории ни разкриват много тайни за известни герои, за огромни бедствия, за щастливи дни и празници, за сълзи и обвинения  и за битките, които смелите юнаци са водили… “.

През 2008 г. средновековната песен е обявена от ЮНЕСКО за световно наследство. Началото ѝ се корени още в империята на Бургундите, която през 5 век съществувала по поречието на Рейн. Приключение след приключение разказва за любовта на кралската дъщеря Кримхилд от Вормс и Зигфрид от Ксантен. За кралския син и /почти/ нераним убиец на дракони,  любовната история завършва трагично и съкровището на Нибелунгите потъва в дълбините на Рейн, където го търсят и до днес …

Рихард Вагнер, вдъхновен от “Песента на Нибелунгите”, написва композира цикъл от четири епични музикални драми “Пръстена на Нибелунга”.

Истинско вълнение ни обзема, когато пътуваме към Вормс по пътя на Нибелунгите по Рейн, минаваме през градската порта и достигаме до Кулата. Знаците на Нибелунгите ни преследват навсякъде. Разхождайки се по променадата край брега виждаме фигура от бронз, изобразяваща човек в лошо настроение, който изхвърля в Рейн съкровището на Нибелунгите. До наблизо намиращата се градска стена, останала от Щауфените, местният творец Айхфелдер е направил на  площадката над портата “Гроба на Зигфрид” по подобие на праисторически хълмов гроб.

В центъра на стария град се намира катедралата “Св. Петър”. Тя гордо извисява снага. Западния вход в стената, който по принцип е бил предназначен за императора е отворен за Мартин Лутер през 1521 г., когато е призован от императорския парламент за да защити реформаторските си тези. Днес името му се почита и има площад, наречен на неговото име. Изграденият паметник в негова чест е най- големия паметник на реформатор в света. Може да посетите и Музея на Нибелунгите, който е организиран в съответствие с мита за Нибелунгите. От него се открива прекрасна гледка към града и пазарния площад. Тук има и статуя на Зигфрид, държащ в ръцете си опашката на убит дракон и, който сочи към Библиотеката, където е поставен барелеф свидетелстващ за навлизането му във Вормс. До стената свири Фолкер фон Алзей, придворен шут в двореца на Бургундите.

Многобройни склуптури, паметници, църкви свидетелстват за богатото минало на града. През Средновековието във Вормс е живяла и една от най-големит еврейски общности, но за съжаление от синагогата, построена 1034 г. няма нищо останало. Само една паметна плоча напомня за съществуването ѝ. Реставрирана е синагогата от 1175 г. и ритуалната вана. Заедно с юдейския музей те представляват еврейското наследство на града. И до днес във Вормс се намира най-старото еврейско гробище “Светия пясък”.