125 години от рождението на Ерих Кестнер

Ерих Кестнер /Емил Ерих Кестнер/ е един от най-четените и превеждани немскоезични писатели на XX век – лирик, белетрист, сценарист, сатирик, автор на любими книги за деца и възрастни. Творчеството му е актуално и в днешно време като поставя много наболели проблеми и предизвиква читателите към размисъл.

Роден на 23.02.1899 г. в Дрезден, Германия, Кестнер израства в семейството на седлар и фризьорка. Връзката между майка и син е е особено силна и израз на това отношение са ежедневните писма и картички, изпращани от Ерих при престоя му в Лайпциг и Берлин.

През 1913 г.той постъпва в училище за учители в Дрезден, но скоро след това го напуска, оставяйки образованието си недовършено. Когато е на 15 години, започва Първата световна война и авторът е мобилизиран в тежката артилерия. Ужасите и жестокостта на войната като цяло оставят своя траен отпечатък върху анти-военната нагласа на Кестнер. След края на войната авторът все пак завършва образованието си, получавайки стипендията на Дрезден.

Кестенер се премества в Лайпциг през есента на 1919 г. и изучава история, философия, немска литература и театрално изкуство в Лайпцигския университет. Заплаща образованието си, работейки като журналист и критик за престижния вестник Neue Leipziger Zeitung. Изключително критичните му ревюта и фриволното публикуване на еротичната му поема  “Вечерната песен на камерния виртуоз“ водят до уволнението му през 1927 г. Независимо от преместването му в Берлин, авторът продължава да пише статии за вестника под различни псевдоними.

Най-продуктивен от творческа гледна точка е престоят на Кестнер в Берлин 1927-1933 г. Само за няколко години авторът се превръща в една от най-важните интелектуални фигури в немската столица. Публикува поеми, вестникарски колони, статии и ревюта в много от най-важните периодични издания в Берлин. През 1928 г. е издадена и първата му книга Herz auf Taille, а през есента на същата година излиза и първата му детска книга „Емил и детективите“. Продадени са над 2 милиона екземпляра в Германия и книгата е преведена първоначално на 24 езика, а днес вече и на 59 езика. Продължението на историята за Емил – „Емил и тримата близнаци“, вижда бял свят през 1933 г. Книгите с детективските истории на Емил оказват голямо влияние върху популяризирането на детските детективски романи.

Успехът следва Кестнер и при издаването на следващите му детски книги: “Антон и Точица”(1931 г.),  “Хвърчащата класна стая”(1933 г.). Илюстрациите на Валтер Трир допринасят за още по-голямата популярност на историите. Издадената през 1932 г. история „Това се случи на 35 май“, чието действие се развива във фантастична страна, до която се достига през дрешник и в която се използват футуристични предмети, по-късно повлиява на Клайв Стейпълс Луис при съчиняването на историята “Хрониките на Нарния: Лъвът, вещиците и дрешникът”. След Втората световна война Кестнер създава още много книги за деца и възрастни, между които „Двойната Лотхен“ (1949) (до 2007 г. по романа са заснети осем различни филма, които завладяват публиката по целия свят), „Малкият мъж“,  „Малкият мъж и Малката мис“ (1967) /Кестнер никога не се жени, но тези две книги е посветил на сина си, роден 1957 г./

Филмовата версия на „Емил и детективите“ от 1931 г., режисирана от Герхард Лампрехт и жъне невероятен успех, но Кестнер не е удовлетворен от сценария и това го подтиква да работи като сценарист за филмовото студио Бабелсберг.

С избухването на Втората световна война и идването на нацистите на власт, животът на Кестнер се променя коренно. Пацифист по душа, авторът слага подписа си, наред с други видни писатели, общественици и учени, под документа Urgent Call for Unity, с който се предлага спиране на разпространението на нацизма. Нацизмът е идеология, възникнала в Германия след Втората Световна война. 1933 г. Нациската партия на Хитлер идва на власт и причинява една от най-големите катастрофи в историята на човечеството. След неуспеха на този призив много от приятелите на Кестнер, критици на диктатурата, емигрират. Авторът решава да остане в родината си и е подложен на множество разпити от страна на Гестапо. Те водят и до отстраняването му от писателската гилдия. Книгите му са унищожени от нацистите при позорните изгаряния на книги на 10 май 1933 г., инициирани от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс.

След края на войната Кестнер се премества да живее в Мюнхен. Там работи като редактор „Култура“ за вестника Neue Zeitung и издава списание за деца и тийнейджъри – Pinguin. В този период авторът пише множество песни, аудиопиеси, речи и есета за националсоциализма и за Втората световна война. Дори детската му книга “Конференцията на животните”, издадена през 1949 г. е с пацифистка насоченост.

За съжаление Кестнер става зависим от алкохола и започва да публикува все по-рядко свои произведения. Независимо от това книгите му жънат невероятен успех. Авторът получава различни награди като Златна филмова лента през 1951 г. за сценария на „Двойната Лотхен“, литературна награда на град Мюнхен през 1956 г., 1960 г. печели наградата “Ханс-Кристиан Андерсен”, а през 1968 г. получава награда за литература от Немския масонски орден. 1951 г. е избран за президент на P.E.N.-център-Германия /част от световната асоциация на писателите, основана 1921 г. в Лондон/ и го управлява в продължение на 10 години. Кестнер изиграва основополагаща роля в основаването на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен, най-голямата в Европа.

След смъртта му на 29 юли 1974 г. баварската Академия на изкуствата учредява награда за литература в негова чест – Наградата „Ерих Кестнер“.