Интересно за библиотерапията…

Прелиствайки периодичния печат, попаднах на една статия, която ми се стори доста интересна. Темата последните години често попада в нашето полезрение. Порових се и в необятния нет…Изпитах желание да споделя прочетеното, тъй като има тясна връзка с Библиотеките, хората и книгите. Накрая се получи една компилация, която искрено се надявам да ви допадне и да харесате, а не да сметнете времето, отделено на статията за загубено! Статията е свързана с лечебната сила на думите и набиращата в последно време нова форма на лечение в Европа-  “Библиотерапия”.

Библиотерапията е относително нова  форма на лечение в Европа, но тя има своите корени в много и различни древни култури. “Първо е думата, после растението и най-накрая – ножа”. Тази сбита , но много значима сентенция от древна Гърция, води до Асклеропоис, древногръцки герой и лекар от Тесалия, който след смъртта си се възвисява на Олимп и е почитан като Бог на Медицината. Неговият знак, пръчка със змия, е известен като жезела на Ескулап, символ на медицината, който и до ден днешен може да се види на аптеките. Като мото това изречение е било поставено и на входа на Медицинския университет в Салерно, основан 10 век.

В древен Египет книгите на мъртъвците /имало е обичай да се поставят книги в гробниците/, свидетелстват, че книгите могат да влияят ползотворно и на мъртъвците по пътя им към отвъдното. Явно книгите могат да бъдат здравословни. Фараоните определят библиотеките си като “Лечебници за душата”.

Старите манастирски библиотеки били наричани “Psyches latreion”/Аптека за душата/. Този надпис е поставен на портата на библиотеката в абатството на Сейнт Гален – Швейцария.

Много преди да се въведе понятието “Библиотерапия”, теологията познава “theologie medicinalis”. Като лечебна религия христианството често се обръща към медицината. Понятия като “Лечебна страна” и “свещени балсами” са свидетелство за това. В епохата на барока се появяват и определен тип картини, които представят Христос като аптекар и това е израз на лечебното Му въздействие.

Допирни точки между изкуство, култура и религия  има по целия свят и те са многобройни, но изходна точка за научните противоречия дали и до колко процесите на четене и писане имат лечебна сила намираме еднозначно в САЩ.

В началото на 19 век Бенджамин Ръш, лекар от Филаделфия, си поставя задачата да реформира болниците и при това библиотеките далеч не играят незначителна роля. В послеследващи конгреси и концепции се обръща внимание на функцията и значението на четенето. Така стъпка по стъпка се развива и утвърждава теорията за благотворното влияние на четенето при необходимост от лечение.

Американецът Джон Минсън Галт II  е написал първата научна статия, характеризирайки библиотерапията като лечебно средство, в която определя 5 -те точки, които трябва да следва процесът на оздравяване. Накратко може да се обобщи следното:

*Четенето съдейства за откъсване от потискащите мисли.

*Хроничните пациенти страдат често от загуба на ориентацията за време, което чрез четенето може отново да се възстанови.

*Чрез процеса на четене пациентите могат да получат важна информация, която да им бъде полезна за живота.

* Липсата  на време за разговори с пациентите може частично да бъде заменена от четенето.

*Процесът на четене засилва контрола над поведението на пациентите.

Долу-горе това гласи ранната аргументация за значението на четенето  и тя се развива постепенно, диференцирано, в различни насоки и училища.

Големите успехи на училищната медицина, базирана на развитието на химията и техниката, за продължителен период от време държат библиотерапията само като периферна дисциплина. С нарастващото опознаване на границите на приложението на четенето, постепенно се променя и уравнението. Засилва се значението на емоционалните и социални фактори.

Библиотеките дават смисъл на съществуването! В Европа преди всичко логотерапията на Виктор Франкъл е тази , която определя високата  стойност на четенето за терапевтичния процес.Франкъл убеждава, че светът не е здрав, но е лечим. Той твърдо  защитава тази си позиоция и въвлича в диалогичнен аспект и книгите в търсенето на смисъла.

Библиотеките се възприемат  като покана за  разговори със себе си и със света. С рецептите за четене  даваме израз на тези представи под формата на игра. Преобладаващите реакции на реализираните проектни идеи показват, че се докосва определен нерв на времето и действителността…

Силата на думите: Една единствена дума може да да те изправи, освободи или унищожи. Всеки човек е стигнал до този извод. Утвърждаване на Библиотеките като място  на подкрепящите, ободряващи и даващи сила думи е една от най-важните задачи на нашето време…а всъщност и най-хубавата и най-приятната!

А сега посегнете към книгата, която съответства на Вашето настроение и която ще предизвика или ще събуди Вашите положителни емоции ! Хубавата книга може да лекува и лекува, но…за всеки един човек тя е различна, защото и ние хората сме различни!