На този ден 1911 г…

На този ден 24.07.1911 година експедиция в Перуанските Анди, ръководена от американския археолог Хирам Бингам, открива руините на древения град на инките Мачу Пикчу, по-известен като “Изгубения град на инките”. Мачу Пикчу е съвременното име на архитектурен комплекс в южната част на Перу, район Куско. За града на инките, който векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди се минава през свещенната долина на река Урубамба и се достига до едноименната планина Мачу Пикчу. Дворците, храмовете и домовете са на 2 430 м надморска височина. Градът е създаден като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути около 1440 год.и функционира почти ведк до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил обикновен град, а курорт или цитадела за елита на инките. В него е имало огромен палат и храмове. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености – планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младият връх). През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват. Няма останали писмени сведения, тъй като инките не са имали писменост и не е ясно защо са го напуснали. Предполага се, че ги е прогонила епидемия от едра шарка.

След завладяването на Перу от испанските конкистадори през 1532-34 год., бунтовният инка Манко Капак II тайно се измъква от Куско и се установява северозападно от Олантайтамбо в дълбините на джунглата, където основава град наречен Вилкабамба. След дълги години сражения с инките, през 1572 г. испанците атакуват Вилкабамба и връщат последния инка Тупак Амаро (наследник и половин брат на Манко) в Куско, където го екзекутират.

Потомците на древните Инки днес се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Живеят предимно в каменни постройки, в малки селища и пазят традициите и религиозните вярвания на древните Инки.

Със скромните си размери Мачу Пикчу не може да претендира за ролята на голям град. Открити са не повече от 200 строителни съоръжения. Като цяло това са храмове, резиденции, складове и други помещения. В голямата си част те са изработени от добре обработен камък и плътно прилепнали една в друга плочи. Предполага се, че там са живеели до 1 200 души, които се прекланяли пред бога на Слънцето и отглеждали селскостопански култури на терасите.

В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, над 100 каменни стълбища, фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите. Според археолозите той е бил разделен на три големи сектора: свещен, народен и за аристокрацията. В първия са основните археологически съкровища на града – Интихуана – Слънчевата наблюдателница, до нея – Храмът на слънцето – единственото запазено светилище на главния бог на инките – Виракоча, а до него прочутият Храм с трите прозореца изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, Дворецът на Великия жрец с огромен камък в средата, където са се извършвали жертвоприношения.

Покорителите на земите на инките били запленени от легендите за скрити безценни съкровища. Векове по-късно митовете за неизвестен град, в който велможите на инките заровили големи товари със злато. Местни хора отвеждат Хирам Бингам в каньона на реката, откъдето по лъкатушеща тясна пътека той се изкачва на хълма и открива най-невероятния град на инките напълно запазен и пуст. Датата е 24 юли 1911 година!!! Бингъм не успява да открие града с митичното злато, но самият Мачу Пикчу окупира въображението на хората по света с удивителната си архитектура – издигнат високо, така че никога да не бъде намерен. Първата книга на Бингъм носи заглавието “Изгубеният град на инките”. Той пише още книги и множество статии в следващите години. По време на пътешествията си из Перу американецът успява да получи всевъзможни разрешителни от властите в Лима, което му позволява да занесе в Йейл около 5000 предмета от цитаделата.

Наскоро Перу обявява, че ще започне съдебни процедури, за да си върне хилядите артефакти от Йейл. Днес властите в Лима твърдят, че в началото на XX век са се съгласили с преместването на находките само с условието, че те ще бъдат върнати. От Йейл обаче отвръщат, че при събирането на предметите са следвани стандартните практики за времето и че предлагат разумна оферта да върнат някои от артефактите. От Перу плашат, че ще повдигнат иск в САЩ, след като тригодишните преговори са завършили без споразумение. От университета казват, че са предложили да работят с перуанското правителство и да организират паралелни експозиции с предмети на инките в Йейл и в нов музей, който ще бъде построен в Перу. Лима си иска обратно артефактите, за да бъдат показани на голяма изложба, с която да отбележи 100-годишнината от откриването на Мачу Пикчу.DSC06364

DSC06364

DSC06315

Comments are closed.