275 г. от Рождението на Йохан Волфганг фон Гьоте

Йохан Волфганг фон Гьоте е роден на 28.08.1749 г. във Франкфурт на Майн. Той израства в заможно семейство и  получава добро образование в училище. Учи музика, живопис, естествени науки, религия, танци, фехтовка, езда, чужди езици: английски, френски, италиански, латински и гръцки, в по-късните си години – арабски и персийски, свири и на чело.

По желание на баща си започва да следва право в Лайпциг 1767 г., но посещава и лекции по литература. Малко след това публикува първата си стихосбирка.  Следващите години завършва юридическото си образование в Страсбург и започва работа над голямото си произведение „Гьотц фон Берлихинген“. Днес драмата служи като пример за  литературното течение „Буря и натиск“. По време на следването си в Страсбург, под влияние на приятелите си състуденти-медици, посещава лекции по природни науки и медицина. 1772 г. във Ветцлар, където отива като практикант по право, се запознава с Шарлоте Буф и се влюбва в нея.  За съжаление тази любов остава неосъществена, защото тя вече е сгодена. Гьоте дава израз на любовните си терзания в „Страданията на младия Вертер“, роман във въд на писма, благодарение на който печели световна слава и успява да се спаси от меланхолията и опитите за самоубийство.

1775 г. Гьоте се премества във Ваймар, в двора на херцог Карл Август фон Саксония, Ваймар и Айзенах, по лична покана на 18-годишния наследник. Той получава място в Държавния съвет, а после е назначен за финансов министър и получава благородническа титла. Същевременно се занимава и с природонаучни изследвания и между другото описва Метаморфозата на растенията.

Съвместно с Фридрих Шилер и Йохан Горфрид Хердер създават ядрото на Ваймарската класика.  Гьоте издава едни от най-добрите си балади: „Певецът“, „Рибарят“ и „Горски цар“. Поради многото ангажименти Гьоте явно се е чувствал неудовлетворен, тъй като не можел да се занимава пълноценно с творческа дейност и 1786 година заминава за Италия, където за кратко пребивава във Верона, Виченца, Венеция, Рим, Неапол, Сицилия, Сиена, Флоренция, Парма и Милано, 1788 г. се завръща във Ваймар. Вече поулегнал пише “Римски елегии“, „Херман и Доротея“, „Ифигения в Таврида“, „Торквато Тасо“, „Егмонт“. Гьоте поставя началото на образователния роман с „Вилхелм Майстер- години на учене“ и „Вилхелм Майстер-години на странстване“. Животът на Йохан Волфганг фон Гьоте е съпроводен с много влюбвания, любови, жени. Има син Август 1789 г.

След завръщането си в Германия Гьоте се отказва от повечето си задължения, но с мястото си в Консилиума запазва политическото си влияние. Ръководи училището по рисуване и контрола над държавното строителство. От 1791 до 1817 г. ръководи и Ваймарския дворцов театър. От 1807 г. Гьоте е съветник на принадлежащия към херцогството Университет-Йена като настоява за разширяването на Природо-научния Факултет и удостояването на Йохан Готлиб Фихте, Фридрих Шилер, Фридрих Шелинг и Георг Хегел с титла професор /от латински: експерт в изкуствата или науката, учител, преподавател от най-висок ранг, университетски преподавател и научен изследовател/.

Своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата си творба- трагедията „Фауст“. Името му се носи из цяла Европа и се произнася с благоговение. 1806 г., когато Наполеон превзема Ваймар, разговаря с часове с Гьоте и го награждава с Кръста на почетния легион.

Kratz, Otto: Goethe und die Naturwissenschaften. München: Callwey, 1998 – приложените в галерията снимки са от посочената книга, подарена на Немска читалня лично от автора

Гьоте живее до края на дните си във Ваймар и на 22 март 1832 г. умира на 82 годишна възраст. Името на поета още приживе достига до всяко кътче на цивилизацията. Той оказва огромно влияние върху развитието на световната литература. Спорно е дали последните думи на поета са „Повече светлина“. За тях съобщава неговия личен лекар Карл Фогел. Четири дена след кончината му Гьоте е положен в Княжеската гробница в града. Ковчегът му е с антична форма, от талпи, уякчен с олово и украсен с железни инкрустации, на лицевата част е издълбано името Гьоте. Ковчегът е направен по поръчка като чертежът е направен от самия поет. Единственото слово, произнесено на гроба е от генерал-суперинтендант Йохан Фридрих Рьор, Доктор по Теология и дворцов проповедник.

Искам да завърша статията, посветена на Йохан Волфганг вон Гьоте с думите на Курт Р. Айслер, психоаналитик, описващ подробно в изследването си „креативния гений“ на Гьоте неговите необятни интереси и занимания.

„В живота му имаше любов и приятелство, омраза и пътешествия, празници, война, любов към ближния.   Той беше Гьоте- царедвореца, приключенеца, учения/физика, минералога, ботаника, метеролога, анатома и биолога/, учителя, любовника, семейния мъж, бащата, управника, дипломата, директора на театъра и музеите, художника и графика, церемониалмайстора, философа и политика- и все още не съм споменал поета и драматика, романиста, преводача, критика и човека, който умее да пише уникални писма…”