Мартин Лутер Кинг-Нобелова награда за мир

“Верижната реакция, при която омразата поражда омраза, трябва да бъде пречупена или ние ще рухнем в тъмната пропаст на взаимното унищожение.” Мартин Лутер Кинг

Сега, когато говорим за Нобеловата награда за мир си мисля, че е моментът да си спомним за една велика личност, която преди 60 години е била удостоена с този приз: Мартин Лутер Кинг. В днешно време, когато светът се тресе и на много места има огнища на войни, нека се смирим и погледнем към добрите дела, които са допринесли за бъдещето на човечеството:

На 14.10.1964 г. Мартин Лутер Кинг става най-младия лауреат на Нобелова награда за мир за усилията му за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация по ненасилствен път с гражданско неподчинение.

1963 година Кинг организира, съвместно със съратници, известния Поход до Вашингтон. С речта си „Имам една мечта“ пред повече от 250 000 човека във Вашингтон, Колумбия, той пише история. В нея прокламира разширяването на обхвата на традиционните американски ценности, включвайки в него представата за общество, игнориращо цвета на кожата. М. Л. Кинг има проповед в Берлин, същата година, в църквата Мариенкирхе. Той набляга на борбата за равноправие на афроамериканците в САЩ и благодари за подкрепата, която получава от ГДР. Той мечтае по време на расовото разделение в Америка за равноправие на всички хора, независимо от произхода, цвета на кожата им и религията, която изповядват. Година по-късно получава Нобелова награда за мир за своята борба против расизма и неравенството на афроамериканците, без използване на насилие.

Мартин Лутер Кинг е американски духовник и общественик, един от водачите на афроамериканското движение за граждански права. Той е баптистки пастор.

Роден е на 15 януари 1929 г. в Атланта, Джорджия в семейство на баптисткия свещенник Майкъл Кинг и съпругата му Алберта Уйлям Кинг. Всъщност баща и син по рождение носят името Майкъл, но във връзка с посещението на семейството в Германия 1934 г. и в чест на германския протестантски водач Мартин Лутер, те се прекръстват на Мартин. Младият Мартин Лутер Кинг става проповедник, баптистки свещенник 1954 г., едва 25 годишен. 1959 г. посещава Индия и се запознава отблизо с делото на Махатма Ганди. Изучава от близо борбата за граждански права с методите на ненасилие.

1961 г. ФБР започва да следи и подслушва Мартин Лутер Кинг.

Последните години от живота си М. Л. Кинг посвещава на борбата с бедността и прекратяването на Виетнамската война.  В края на м. март 1968 г. Кинг посещава Мемфис, Тенеси за да подкрепи стачката на работниците, но на 4 април той е застрелян и убит. Два месеца по-късно в  Англия е заловен предполагаемият убиец Джеймс Ърл Рей. Една година след убийството на Кинг, той се признава за виновен и е осъден на 99 години затвор.

Убийството на Кинг се посреща с вълна от бунтове в повече от 60 града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън обявява национален траур. Мартин Лутър Кинг е първия афроамериканец, за когото се обявява национален траур. 300 000 симпатизанти присъстват на погребението му. Посмъртно е награден с Президентския медал на свободата (1977)/най-високото гражданско отличие в САЩ/ и със Златния медал на Конгреса (2004). През 1986 година рожденната дата на Мартин Лутър Кинг е обявена за официален празник, отбелязван всяка година на третия понеделник на месец януари.

…Имам една мечта, че четирите ми деца един ден ще живеят в свят, в който няма да бъдат съдени по цвета на кожата си, а по силата на характера си…

…I have a dream that my four little children will one day live in a nation where they will not be judged by the color of their skin but by the content of their character.

“Отказвам да призная твърдението, че човечеството така трагично се е оплело в беззвездната тъмнина на расизма и войната, че светлото начало на деня, на мира и братството никога не може да стане реалност.“